8 nov 2008, 22:07

Ненужно 

  Poesía
785 1 21
Срещнахме се сякаш две морета,
с две запътени на някъде вълни,
но нямаше отгоре две небета,
да скътат в себе си и две лъчи.
Угаснаха ръцете от студеното,
отвърнахме очите от невиждане.
Свещичките във моите се скриха
и само дъжд във тях преиждаше.
Не ми достигнаха и пръстите,
замръзнали от толкова протягане.
Замръкнах, а тогава вече късно е,
да казвам думите си неизказани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??