Как искам цяла да се разпилея
по тъмните ъгли на твойте длани,
от нежна смърт дъхът ми да немее,
като звезда да чезна. Ти си науми желание.
Ще се разпадна на смълчани стонове
и като мисъл в тишината ще се рея...
Акорд ще бъда, струна, невъзможен тон,
ще се стопя във песен. Ти ще ме изпееш.
В клепачите ми ще блестят безценни бисери –
за тебе са, защото от богатства не разбирам.
И щом изчезна в теб, а времето замре безсмислено,
аз зная, ти до утрото с любов ще ме събираш.
© Даниела Todos los derechos reservados
но само с бисери горещи-съхнещи по дланите...
Бъди честита!