24 jun 2008, 0:43

Необикновено 

  Poesía
497 0 9
Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена,
сгърчени от старост ръце и пръсти,
вкопчили се с неустоима сила
срещу вятър в скала "невидимка"...
Бор достолепен с чудни очертания
сред света на художник мечтател,
носиш благородие и животворност,
слънчево неистова безсмъртност,
вечна битка - светлина и сянка,
с мисия ли си... необикновена?


© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??