Необмислено

15 ene 2018, 0:07

Poesía

441 1 2

Малко страшничко се получи
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха;
а от изстрела на сърцето ми
някак тежко се люшна вратата.

"Не се считай длъжен да..."
- самоубийствено се получи
с това мое неочаквано отстъпление;
чух как щракна някакъв механизъм -
онази, с който заключваш вратата,
преди да си легнеш.

Стореното е сторено.
Казаното – като повалено животно –
аз наистина нямам власт над съдбата.
Да съжалявам е късно, да се страхувам – все още е рано.
Не изпускам от поглед вратата.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2018-01-15T21:11:43+02:00

Павли, силен и замислящ е стиха ти!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-15T06:55:02+02:00

Не малко. Достастрашничко се е получило, но поне ще е ясно той какво иска. Поздрав! Прекрасно написан стих!