Неоценен брилянт
Да бъда перуника тайно искам
в градината Ви под висок чемшир.
Очарованието си за Вас да пръскам,
всяка нощ да Ви омайвам в син безспир.
И тъй безсрамно, дяволито - дивна,
ранена от любов с безброй стрели,
да Ви отдам невинността си свидна
под свенливата луна сред тез бодли.
Но не! Горчива е съдбата ми. Уви!
Не ще съм мъничък брилянт от пръстен
на Вашата ръка. Дишам, но боли, ...