radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
1 mar 2008, 19:12

Неочакван дъжд 

  Poesía
462 0 3
Неочакван дъжд

Беше топло, беше лято,
когато каза ми с тъжен глас:
"Сбогом, обич, сбогом, злато,
трябва друга да обичам аз.

Лято бе, но заваля,
щом тези думи ти изрече,
пророни ти една сълза,
която право в сърцето ми се стече.

Ала щом си решил: "Върви!"
Да, тя е твоето момиче,
грях е да ти кажа: "Спри",
да ти кажа колко те обичам.

Знам, че няма ти да ме забравиш,
този дъжд неслучайно вали,
той иска белег да остави
и от него вечно да боли.

През сълзи признавам, че си мъж,
с който да бъда е грях и не мога,
ранява ни неочакваният дъжд
и в раните налива болка.

И небето се нажали и разплака,
но вятърът отвя те, безмилостно задуха,
не разбра, че още искаме да бъдем двама,
не изчака и последната целувка...

22.07.2005

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??