20 nov 2011, 12:11

Неочаквана 

  Poesía » Otra
931 0 4

Ти ме повика
и аз дойдох.
Бях неочаквана,

но желана.
С бавни стъпки се изкачих,
летях с мечти,
вървях с уплаха.
Поспрях,
почудих се
и тръгнах...
Реших да спра
пред твоята врата,
преминах през катинара.
Сега съм тук!
Не съм измама!

© Пенка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??