Неочаквана любов

23 jun 2007, 22:52

Poesía

1137 0 2

Крия се зад димната завеса,
мъча се да сложа край,
не искам вече да ти преча,
но нямам смелост, знай...

За него давах всичко,
а за тебе!?
Ти бе някаква игра...
не се оттделяше от мене,
а той - бленувана мечта.

Мислех си, че си играчка,
а аз - едно дете...
И в играта си те смачках,
сгреших, и знам къде...

И плача аз със сълзи грешни,
все едно във Ад горя...
И тъй наивно те обикнах,
без да знам кога!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

s7r (Валери Шуманов)

2008-01-29T08:58:53+02:00

Евала. Чувствата, чувствата... те са най-важни =]
lettuce (Румен Вучков)

2007-10-13T09:13:17+03:00

Доста близо до действителността. И хубаво написано.