Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
17 abr 2010, 20:30

Неопетнена 

  Poesía » Versos blancos
1126 0 3

Тя притичва в сънищата ми,

както сърната бяга из гората,

уплашена от призрачните облаци,

тъй мрачни, тъй лоши паравани

на лунната загадъчност…

Усмихва се свенливо,  истински,

загърната с розовите си мечти,

неопетнена е от черно-сивото, което

винаги я иска…  все за себе си.

Обича да флиртува с вятъра,

а той  се влюбва в нея всяка нощ,

както аз го правя винаги…

Ние с него сме любовно-губещи…

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??