Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак.
Аз съм спасената дивачка,
издънка на оная древна Ева,
свещен съюз скрепила със змията.
И казвам „Не!”на култивираната сладост
на лъжата, обременена от селекции,
за да опложда блудкавите полуистини.
Студът на суетата ме изгаря. ...