17 feb 2017, 11:30

Неотбелязани земи 

  Poesía » De amor
422 0 0

Неотбелязани земи, твоите коси

скрити луни, твоите очи

като безумно вечната трева, ухаеш

на далечно детство спомени, невинни.

 

Последен смях, звънящ,

приютен при земи измислени

още носещ се смях

гори от залез на жар.

 

Вечно бягащ, вечно горящ, вечно обичан

 

Неотбелязани земи, твоите мечти,

скрити луни, твоите сълзи

неизпратени писма, слова,

до край разнищени сърца, тайните ни земи.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??