BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
20 mar 2014, 21:45  

Непента 

  Poesía » Otra
473 0 2

И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.

Стъпки ако днеска се разделят,
в посоки инакви поели устремени,
в различно време ще се слеят,
когато всички пътища са извървени.
 

Тогава, мисъл тихо ако криеш,
и вехнеш сред илюзии стаени,
в стих изпепеляващ изкърви я -
линее тя, държиш ли я пленена.
 

Изгаря ли те мимолетна тайна,
от връх планински изкрещи я,
преди да те остави бездиханен,
преди безжалостно да те убие.
 

Пази я - свойта нажежена рана,
отляво я пази, от бурите на завет.
И може би, от светлина обляна,
преди забравата ще я съзреш наяве.

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи ми много специално.../върховно...екстремно...крайно...драматично/
  • Хареса ми много. Първият куплет е съдба, а в третия и четвъртия
    е, може би, лекът, Поете.Wali/Виолета Томова/
Propuestas
: ??:??