4 nov 2016, 7:03  

Неписан стих си и една сълза 

  Poesía » De amor
2002 10 26

Неписан стих си...И една сълза
по мен която утре ще изплачеш...
Листенце си от бялата бреза,
притихнало пред бурята глухарче...

Немирен вятър съм...И тих съм дъжд,
в пороен който бързо се превръща...
И нежен полъх съм, от мрака мъж,
към който в сънищата ще се връщаш...

А всеки миг е предвидим...В зори
слана цветята нежни ще попари...
И изгревът студено ще гори
в листата на отсрещните върхари...

Ще бъдем само спомен...Аз и ти –
души, докоснали се в грешно време...
В гърдите Тя обаче ще гори!...
Не може никой да ни я отнеме!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??