"Погледни я, поете, неподвластна жена,
подлудява мъжете, после тръгва сама..."
Ангел Колев
Тя е властна стихия,
всепомитаща страст.
Ако можеш вземи я,
но ще бъдеш баласт
на душата ѝ волна
и на нрава ѝ див...
Любовта е безсолна,
а животът тръпчив
щом вериги те стягат,
а сълзите болят —
рутината дотяга
и крилете кървят.
Тя ще носи гарота,
а венецът трънлив
ще е нейна голгота
и обет мълчалив —
да е ничия, дива,
но да има душа,
да е просто щастлива,
пък макар и сама...
© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados