НЕПОДВЛАСТНИ НА МИСЪЛТА

Изгревът е толкова далече,
колкото далече си си ти.
А сякаш толкова е близо...
На очакване вечерно ме обрече,
нещо странно помежду ни се роди.

На такава мисъл аз не бях подвластна.
Не бях подвластна, но преди.
За ново чувство аз пораснах,
нова трепет в мен се настани.

И мисълта ми с изгрева се буди
и поглъща жадно тези тези цветове.
Аз знам, че това е пълна лудост,
но от нея има нужда моето сърце.

И поглеждам някъде високо...
По нежното синьо изпращам ти
мисли -
извисени, чисти, непорочни...
Като опора в тях намирам смисъл.

И през океана аз прелитам,
величествен, недосегаем и красив!
Сърцето ми сред него се скита,
докосвайки го с очи,
съм щастлива.

И тази гледка в дълбочина
на синьо
носи ми приятно вдъхновение.
Не оставяй музата ми да изстине!
Светът достатъчно студен е!

11.09.09 г.
на M.F.