Иска ми се, а някак все не става.
Словата си подреждам в сложен ред.
Там е в излишък, тук остава
Нещото извън поетическия словоред.
А така тежи ми в душата,
закривам си лицето с две ръце
и поплаквам с надеждата крилата,
заради непоетичното около поетичното сърце.
Но каква поезия в плача ми жалък
и какъв ти финес в черната ми душа.
Поетично ще го кажа в стиха си малък -
след битието остават само поетичните слова.