Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката,
с която е засищало глада,
а после, с брадвата - главата -
с нечувана жестокост.
Не го очаквай в друг живот
пред тебе да притича
като черна котка -
опиташ ли се да я хванеш
по гърлото ти дращи с нокти.
Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел -
погребеш ли веднъж доброто
и двеста пъти да му искаш прошка
безименен скиталец е животът ти -
ще трябва със сълзи да го преглъщаш.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados