На възли изстинали чувства завързвах,
а болката тайно от всекиго скрих.
След буря от чувства вратите затръшвах
и много мостове без страх разруших.
Разкривах двуличните във маскаради.
Сама срещу всички играех на шах.
Прескачах препятствия с трудни каскади.
В морето от злоба с любов оцелях.
По-малко приемах, а давах без мяра.
Разнищвана, хулена бях, но не спрях!
Със непокорена от никого вяра
да съм непокорно-свободна успях!