9 mar 2020, 10:36  

Непокорна молитва 

  Poesía » Filosófica
473 3 8
С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала
сред чужди звезди, в тъмни нощи се скитах.
Надежда на всички и обич съм давала.
На бащинска прошка от Теб все разчитах.
Прости ми, че често притисната в ъгъла,
преливах от цвят и дъгата разплитах.
Понякога просто красиво съм лъгала,
дали ще боли, как и колко не питах... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??