Непокорство е основата на свободата
Изграждаме си личен малък свят
от чувства, страхове и тайни.
В него сме спокойни и богати
от мечти за обичта безкрайна.
И лутаме се в него, като в килия,
търсейки надежда за спасение
от света, за да не ни разбие,
ако родим в правдата съмнение.
Не желаем да задаваме въпроси
защо за нас е златото храна,
защо навсякъде убийства „ръсим“ –
не ни ли стигат в родната страна?
Защо допускаме нас измет
да управлява, а не е тя в затвор?
Слугуваме ли на армии-убийци
вместо заедно да им дадем отпор?
Защо приемаме световен господар,
потъпвайки духа на Караджата?
Към крадеца ловешки в последен път
отправи се Апостолът на свободата.
Защо потомци на Стефчов и Поплуканов
нас и днес още крадат и продават?
Защо боим се от бележника на Златанов,
ако не сме част от човешката плява?
Докога „балканската Швейцария“
„Ало, Ваньо“ ще превръща в смет,
разпродал за долари България
срещу закрила на мафиотски ред?
Отново задавам въпроси чудати
да разбудя мисъл у някого на земята:
- Помниш ли? За да си птица крилата
непокорство е основа на свободата
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
И така, Георги Стоев умря, свободен и непокорен. А издателите му още печелят от него вероятно, хората обичат да четат как някой е станал жертва, това се продава. Това го казвам във връзка с твоите думи, още един пример...