Dendu89 (Деница Гарелова)
732 9790
18 ene 2021, 19:38  

Непоносимо 

  Poesía
365 3 22

О, как те мразя, Януари! –

дъха ти леден, снеговете..

Дали защото ме завари,

когато си засаждах цвете?

 

Дали защото е студено,

дали защото си начало,

след край на нещо съвършено?

Дали на мен си огледален?

 

Дали защото на десети

отне ми скъпия ми татко?

Дали след Коледата светла

напомняш, че сме тук за кратко?

 

Дали защото ти почука

на портата неканен, вкъщи?

И каза: "Нося сняг. И мъка".

Аз нямах сили. И ботуши.

 

Не знам защо, но те намразих –

напук на бялата премяна,

напук на всички твои празници –

аз искам просто да те няма.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марко, няма да ни е мил! Хич даже. Mили са ми месеците от май до септември. Другите може да ми ги спестят :D
  • Когато дойде Февруари,
    Как мил ще ни е ... Януари !
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Благодаря, Генек.
  • За поздравление те прегръщат. А на мен ми харесва повече. Какво да направя?
    Сериозно - хареса ми.
  • Юри и Красе, благодаря ви!
  • Много хубаво стихотворение, Дени!.. Пожелавам ти с приятни събития да свързваш дните си.
  • Тук пък мрачна картина на януари. И аз го припознавам така, Дени.
  • Благодаря ти 🌹
  • Когато човек свързва определени дати с тъжни спомени, се получават такива усещания... Разбирам те напълно, защото и аз имам такива дати, които мразя...
  • Благодаря ти, Пепи. Радвам се, че ти е допаднало.

    Аз бягам зимата в тропиците. Вече втора година Короната ме е вързала в този зимен ужас. И какво да правя - стоя. И си мразя! 😁😁😁
  • Студ, мраз, кал, киша, ония дни какви пороища се изляха.
    Само за любителите на зимните спортове е хубав. При падане върху някакъв лед позната си счупила крака. Красив ми е само да гледам снега, ама през прозореца.
    Дени, предпоследният куплет ми е толкова силен!
  • Стойчо, това е едно от малкото ми стихотворения, в които се припознавам в лирическата. И наистина ..януари не е моят месец 🥶

    Ани, разбира се, че не е виновен януари. Но, нали знаеш.. ако хапнеш нещо, към което си алергична и цялата се изринеш, после няма пак да посегнеш. И няма да ти е хубаво, когато някой ти го слага на масата. Нещо като мен и януари. Аз не го искам, а той идва всяка година..

    Благодаря ви. Нека ви е топличко 🌞
  • Дени, още едно заслужаващо адмирации творение от теб, за което те поздравявам! Провокира в мен размисли...Януари ли е виновен за нашите чувства и нагласи? Представих си как точно сега някой в Австралия се сърди на Януари, че идва с цялата си морска жега, точно когато си лъска ските или му е отнел някого... винаги имаме причини да обвиним нещо или някого за нашите собствени чувства и нагласи ... Лично аз обичам всичко и всички дори и собствените си несрети... и в тях има красота и от какво да се поуча. Просто... размисли... Иначе стихът ти, както и всичко, което досега прочетох от тебе, е просто уникален!!! Благодаря ти за удоволствието!
  • След такива болезнени лични изживявания през януари...е лесно да се мрази.
    Иначе в стихотворението душата е премръзнала от скръб.
  • Пепи 🌹🤗
  • Болезнено и красиво стихотворение едновременно, Поздравления!
  • Филип, не знам за семейство Чолаковци, ама не ми е на сърце зимата.🤦
    Деа, чакай да дойде февруари и ще го подхванем и него 😁
    Мария, какъв комплимент. Благодаря ти! 🌹
  • Толкова ти се радвам! Чудесна си! Вече имаш свой творчески почерк и стил, бих те познала като автор сред десетки други стихотворения, Дени! Аплодирам те!👏😃🌺
  • Сладурка. То и февруари да го няма
  • Един малък, Емо Чолаков не харесва вашето произведение. А иначе и Януари е готино ама по на Юг.
  • ❤️🌹 Вдъхновителка!
  • Гушкам те, сребърна мренке!
Propuestas
: ??:??