20 oct 2014, 21:47

Непостоянство 

  Poesía » Filosófica
605 0 4
Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи
Която смълчана дълго там се тай.
Купуваш цветя в букет подредени
Те като мене увяхват, леко се свели!
Прегръщаш ме дали се надяваш...
Горчивите дни почти заличаваш.
Твоята мъка е студена мъгла
Обгръща очите дори мисълта! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??