2 feb 2010, 21:04

Непотребна 

  Poesía » Otra
578 0 1
Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си.
Мъча се в тишината да мълча.
Обричаща, злокобна самоцелност
ще унищожи у теб и мен страстта.
Прогонена и непотребна бродя.
Угасна в мен и светлината на скръбта.
Отлъчена от своята невинност,
ще сънувам как ухае любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??