30 may 2023, 12:16

Непотребна 

  Poesía
245 3 4

Любовта ни е болна, любовта ни умира,

но наблизо… няма спешен екип…

Тя в нас вглежда се продължително, тихо

и линее ден след ден, непотребна.. без вик.

 

Нишката жизнена тънее полека ...

В старите рани се множи самота.

Пътища много, а съдбата-несрета...

обичта се смали… не остави следа.

 

И е толкоз студено, и е толкова мрачно

без искрицата нейна обвита в мъгли.

Дори прегръдката стана много опасна

с пистолетът опрян в нашите гърди.

 

Тя не моли за помощ, тя отново лавира

тук ненужна е вече… и разбира това

През порталите свои сили отново набира

и търси си дом... в любящи сърца.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??