Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи…
Когато ти говоря, сякаш те пронизвам със куршуми…
Албуми! Пълни са със спомени за мигове…
Пред теб стоя и озлобен съм, ‘щот приятел съм на врагове…
В сърцето буца лед! Около него снегове…
Човек се ражда сам и сам умира, другото са слухове…
Неясен образ! На фон на черната картина…
Отпуска ли ме нещо ? Да! Това e никотина… ...