1 may 2022, 14:17

Непознат 

  Poesía » Filosófica
382 0 1
Вечерите утихват във синхрон
със моята невинна същност.
Клоните се кършат в унисон
с крехката ми, детска възраст.
И превръщам се в певица,
във жена със тяло и със дух.
Руси, гъсти моите къдрици
потреперваха във джазов нюх.
„Отпусни ефирното си тяло
в плен на страстната ми плът!“
прошепна нечий глас като на дявол,
на челото му изписано бе – „Смърт“. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??