линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
17 abr 2011, 23:40

Непозната 

  Poesía » Otra
914 0 20

Непозната

 

 

Създадох свят и с музика го осветих.

Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.

Изписвайки лъжовен стих,

косите на живота неусетно посребрих.

Не знам какво... дали на себе си простих?

Пилея спомените си в дъгата между двата свята.

Щом свършат - ще си тръгна - непозната.

 

Не ме помни. Понякога оковите са чувство,

а пръстите се уморяват да творят изкуство.

 

Полегне ли душата ти в далечната постеля,

не се надявай на вината - тя теб едва ли ще застреля.

Разхождай се по сцените на чужди светове

и ако прегръщаш някой, протегни му  длани две.

Не го потупвай по гърба, почувстваш ли, че е изгубен

и не лъжи сърцето му, ако в раздялата си влюбен.

..........

 

Пилея спомените си в дъгата между двата свята.

Щом свършат, ще си тръгна- непозната.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ласка!
  • "Не го потупвай по гърба, почувстваш ли, че е изгубен
    и не лъжи сърцето му, ако в раздялата си влюбен."

    Много хубаво!
  • Силви, Петинка, Василена- Благодаря Ви!
  • Хубав стих! Привет!
  • Чудесен стих, Светле!
  • Благодаря, Весела...!*
  • "Не ме помни. Понякога оковите са чувство,
    а пръстите се уморяват да творят изкуство."

    !!!

  • Селвер,Веси, Ивон, Таня,Борко,Фей, Вили- Благодаря Ви!

  • Без да прочета за случилото се, си помислих как от поетичното и абстрактното,чувството се е превърнало в конкретно.Изумих се като
    прочетох, че стихотворението има конкретен повод. Искрени поздрави!!!
    Wali/Виолета Томова/
  • Харесах!
  • !
  • ... остави усещане у мен за необятност - но не и за безвъзвратност...
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Лили, Илко, Ивайло-за светлото присъствие и за дълбокия отпечатък, който оставяте с добрите си думи и с добрите си произведения в душата ми. Сърдечни поздрави
  • Поздравления, Светка, хубаво стихо!
  • Благодаря Ви! Петя, Йорданка, Христо и на всички останали Приятели...
    До последно не можах да реша как е по-добре да разкажа това чувство-от първо или от трето лице. Истината е, че преди няколко дни с мен, в социалната мрежа фейсбук, от чужбина се свърза мой бивш ученик и ми изпрати някакво стихче, написано от мен на салфетка. Даде ми прекрасен повод да се вгледам в изминалите 15 години и не изпитах смразяващо разочарование, а по-скоро учудване-детето е запомнило нещо, което аз не помня и го е пренесло през всички усилия на себереализацията-професионална и лична...Истината е, че аз, ти, и всички ние почти не съзнаваме колко дълбоки отпечатъци оставяме в душите на другите. В името на...?
    .................................
    Създаде свят и с музика го освети.
    Научи го да разговаря –с тишина не го смути.
    Изписвайки лъжовен стих
    косите на живота неусетно посребри.
    Не знам какво и колко...дали на себе си прости?
    Пилее спомените си в дъгата между двата свята.
    Щом свършат, ще си тръгне- непозната.

    Още веднъж Благодаря и сърдечни поздрави!

  • Поздрав!
  • Едно смазващо разочарование, излято в чудесен стих, от който се носи нежна, но и много тъжна музика.
  • Много, много ми хареса!
  • Не го потупвай по гърба, почувстваш ли, че е изгубен

    и не лъжи сърцето му, ако в раздялата си влюбен.
    !!!!
Propuestas
: ??:??