Щастлива съм, когато те има.

И когато си близо до мен.

Сякаш слънцето на хоризонта

огрява душата ми

и всичко е устремено към теб!

Моя любов!

Красива, желана и далечна понякога.

Ела! Поспри за миг,

за да срещнеш мен - непознатата...

Аз зная - при друга отиваш.

Вечер безумно я милваш.

И за всичко е виновна Тя.

Жената с много имена!

Коя съм Аз? Непознатата...

Която днес отново отмина.

А утре ще разголи душата си

и цялото ти тъмно минало.

Грях ли е да те обичам?

Да мечтая, дори да те няма.

И в книга сърцето си

на теб да обричам

то тогава - Прости ми за всичко!