Непознатата жена

30 may 2012, 16:34

Poesía

1574 0 4

Ще ме намериш, някак си случайно,

във прашни страници на някой стар албум.

Ще си припомниш нощите ни - влюбени -

прегръдките, далеч от светски шум.

Ще се запиташ ли какво направихме

с мечтата този свят да променим?

Нали и ти, и аз се вричахме -

да сме различни и да устоим.

Да устоим на пошлостта, на егоизма...

И да запазим живи чувствата, смеха.

Да не затънем в блатото на реализма -

да бъдем ти и аз срещу света.

Ще ме откриеш, някак си различна,

уж същата, но с поглед потъмнял...

Уж същата, но някак си безлична

и оцеляваща във свят обезумял.

Обичаща, но някак си различно -

и недостатъчно, и пресметливо, и без плам...

А "мъдростта" - без време ме споходила -

и взела всичко, без да плаща дан.

Ще ме познаеш ли и толкова неистинска -

гротеска на отминал идеал?

Ще ме запратиш ли във спомени далечни,

припомняйки какво си преживял -

че сбъдната мечта, макар повехнала,

била съм в твоя свят, през пролетта?

А любовта ми - във душата ти отекнала -

те е дарила с ангелски крила...

С. Кръстева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.