13 jul 2008, 10:38

Непрежалено 

  Poesía » De amor
526 0 12
А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.

Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго,
и ударите от любов измислени,
цигулката провлачена... и  пръстена,
как, как да зачертая лятото в душите ни?
... И нищото, и влюбването не изчезват,
и нощите от святкащи светулки,
усмивката и светлината на Луната,
а птици непокорно пак летят, летят.

Отдолу болката се вля в несвяст с тъгата,
като не бил, прежален миг от вечен бяг.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??