Неприлично си мисля за тебе,
че те любя във сладост унесена.
Спи във ъгъла времето спряло,
но защо е във завист облечено?
Чувам моята нежна аритмия.
Ти със обич ме гледаш блаженo.
Как харесва ми да ме обичаш
и да си с мен неизменно.
По стъклата се блъскат снежинки,
в танц любовен и те полудели.
И усмихната гледа ни Зимата
през перденцата снежно бели.
Нямам мисли и нямам тревоги.
Имам чувства и желание лично.
Теб да имам се моля на Бога
и обичам съвсем неприлично.
© Димена Todos los derechos reservados