Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26 nov 2007, 17:28

Непристигнала 

  Poesía » De amor
741 0 20
От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая
сбъднати някъде две тъмни очи,
да разбият вратите желая,
та да литна в просторите сини.
В незабравчено синьо осъмнало утрото
между време, реалност... живот
и по устните свити все още ми пари
онзи дъх и гори ме любов...
Леденее се вън, а отвътре ми пари
и потичат в очите сълзи.
Как от теб да си тръгна, не зная,
непристигнала в твоите мисли.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??