Едни след други те пристигат -
бледни... неизживените ми дни,
а после тихо си отиват,
отнемайки и сънища, и моите мечти!
И само Тя - настръхнала над мене,
студена... непрогледна нощ...
и сякаш спряла е и свят, и време,
без смяна си остава с тежка мощ!
A кървав студ от крилата й вее...
и ад бездънен в погледа зее...
всеки спомен тъй силно бледнее...
едничка надежда у мен не живее! ...