Непрошепнати думи. Недокоснати устни.

Всяка сутрин се ражда надежда,

всяка вечер със залеза тя си отива.

Чакаш някой до тебе писмо да напише,

този някой чака това и от тебе.

И промъква се тихо тъгата –

колко много неща си пропуснал.

Неизказани мисли, премълчана мечта.

Колко много сълзи си натрупал,

колко силна е болката от самота.

И ще чакаш със вяра за онзи момент,

в който тъй бленувана обич

ще докосне и твоя живот.