Защо така се случи всичко?
Все на мен ли ми е писано така:
непростимо да греша
и наслада аз да търся от греха.

Само аз ли съм проклета
в този свят студен:
сама да бродя всеки ден,
а ти отново да не си до мен.

И празна лутам се без глас
и проклинам себе си във този час,
защото грешката ми бе голяма
и раздялата от теб желана...

Винаги ли нещо ще ми липсва
и няма щастието да намирам,
а самотна ще се скитам,
без на теб да мога да разчитам.

Празни думи само аз мълвя,
потънала в студената прегръдка на нощта.
Чакам прошката ти само аз
и потъвам в спомени тоз мрачен час...