Непростимо

28 ene 2010, 9:15

Poesía » De amor

641 0 1

Душата, свита както бебе в пелена,
проплакваща от болка, от тъга,
безмълвна днес остала сама
да плаче, да проклина любовта.
Една въздишка тихо се отронва
с нея, сякаш за да си прости,
за вярата, в която се зарече,
за силата, с която се закле.
А как прощава се, щом раната таи?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Непростимо

Искате да прочетете повече?

Propuestas