Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв.
Препъвах се във грешките си – същите,
които си допускал като млад,
а генът като бумеранг се връщаше.
Проклинах и мълчах със векове.
Изгубих те в градината от плевели.
Мечтаех да съм ничие дете
и бягах с всеки сън все по-далеч от теб. ...