Непростимо

21 mar 2008, 8:12

Poesía » De amor

642 0 2

Сега изглежда по-различно,
след толкова време в снега.
Цветовете не са каквито бяха,
но още не е свършило, не и в студа.
Знам, че може би ме мразиш,
но не можех да направя нищо...
Избягах както винаги, бягах от всичко.
Но ти така и не попита защо,
а може би имах причина?
Както бягаше и ти.
Тук до сърцето...
Завинаги в нашата зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Непростимо

Искате да прочетете повече?

Propuestas