I.

Непрозрачна мъгла ме прегръща

И двамата влизаме вкъщи

По улиците навън се стичат

Като реки хора в колите си

И затворен като първобитен

Роб на бедни чорбаджии

Плаче тихичко и леко рита

Звярът, който си забрави името

А във влажния му поглед

Лед разбива кораби

И потапя мишките на бордовете им

Ще прескоча до отсреща

Да отворя клетката му

Ще запаля всички свещи

Огънят ще го държи в постелята му 

II.

Красиво ли е дивото животно

Когато убива плячката си

Изяжда ли костите й

След като не е гладно

Кой е по-силен от двама ни

Дивия

Страхливия

Или окото ще види промяната

И ще се вмъкне в последния

III.

Избягах от затвора

Там не беше хубаво

Нямаше хора

Нямаше и плъхове

Качих се на кораб

Морето се вълнуваше

Не достигнах до входа

На своето бъдеще

IV.

Лед

Тънък лед звъни

Под краката ми

И нищо че съм лек

Аз губя сетивата си

03.10.2005