Боядиса косата си.
Хирургът изпъна и бръчките.
Лещи смениха кафяво със синьо.
Проследяват те с поглед,
спъват се при обръщане
мъжете с погледи искащи.
И бездомните кучета,
бродиращи нощем квартала,
завъртат опашки в знак
на безкрайна любов,
на бъдещо случване,
вървят подир теб и не лаят,
не помнещи нищо
от стария минал живот.
Завряла кръвта им,
лишава ги от обоняние.
Без спомен за пръчка,
отрова,
за болка и стон.
На външност си нова,
отвътре без грам покаяние...
Ех, за душата да имаше
някакъв вид силикон.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados