2 mar 2017, 19:00

Неравноделно 

  Poesía » Civil
1126 9 24

Тежкò томува, който няма род

и бащино огнище не познава! –

скиталец тъжен в чужд един живот,

захвърлен, сам рода си да създава!

 

Горко томува, станал глух и сляп

за братята си гладни и бездомни!

Беднякът ще намери дом и хляб,

но зло сърце довеки ще се помни!

 

Блазе томува, като мен богат –

на българска земя, от род родена,

кръвта ми е уханна – розов цвят,

душата ми е долина зелена;

 

в нозе ми Дунав – бял и тих, се лее,

в косите ми – пирински снегове;

трицветното ти знаме се ветрее

в ръчичките на мойте синове;

 

и в мен Доброто – плахото дете,

света рисува с твойте три боички.

В три такта бие моето сърце,

със думи три: България Над Всичко!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??