Неравноделно

4 ene 2024, 20:10

Poesía

175 1 2

Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.

През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.

Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.

Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.

Снагата - катедрала за молитва и разтуха.

Веселото ти сърце - плахо като на кошута.

Всеки ден се Богу моля да съм твоето ниво.

Не обичам с теб да споря, без да знам и аз защо.

С теб деня е светлина. Няма ли те - сякаш е последен.

Ти си рая. Огнена геена. Вечната Жена.

Аз без теб съм никому потребен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.