Питат ме:
какво ми даде ти,
освен рога и мъка
и сринати мечти
след нашата разлъка?
Питат ме:
защо те тъй обичам,
щом друг обичаш днес,
защо не се отричам
и стъпквам свойта чест?
Питат ме:
защо гори копнеж
и още те желая,
защо, обгърнат в скреж,
в мъглите диря рая?
Но отговорите не зная...
Но знам – така ще е до края!
Ти винаги ще бъдеш блян
единствен и среднощен стон!
От чиста обич завладян,
пред теб се свеждам за поклон!
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados