20 jun 2012, 10:46

Неразбрани... 

  Poesía » Otra
790 0 6

Говорехме си...
Сън в съня.
А вятър в клоните
люлееше луната.
Говореше ù тихом.
И едва,
да не разсъни в нея
самотата...
Говорехме си...
Дълго и макар...
Почти да сме
доволни - миг наслада...
А птици - някъде отвън,
тъй чудни песни
в мрака извисяват...
Говорехме си...
Плахо и... почти...
но все така -
макар и неразбрано...
Докосваше ме с грейнали очи,
но... в самотата
всичко се стопява.
Говорехме...
А утрото сълзи.
За да измие
всичките следи,
останали в съня ни,
неразбрани...

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??