Неразбрано време
Светът замрял е...
Неразбрано време...
A душата ми безжалостно кърви
и дълбае своето мрачно отчаяние...
Трънливите пътеки всеки ден минавам,
докога ще издържа, не зная.
Какво е истина!
Какво е правда!
Изкривена е човешката душа...
Лъжата цар е...
Истина в окови, ридае в мрака
и търси светлина...
От толкоз злоба и нескривана неправда
крещи в безсилие моята душа,
но няма кой да чуе този глас,
пустинно тих, невидим за другите
около мен... как да победя страха,
който ме е сграбчил
с отровните си пипала!
Как, защо живея - каква е мисията ми
на този свят... по невидимите меридиани
на живота пътищата във вселената ни
се пресичат... а дали светът ще се събуди
от своето – неразбрано време...
09.2010г
© Катя Todos los derechos reservados
на живота пътищата във вселената ни
се пресичат...а дали светът ще се събуди
от своето - неразбрано време...
Зависи само от нас!!!
Благодаря ви!