- Защо не спиш?! - попита ме Луната.
- Не мога. Ти отново си при мен.
И все тъй пищна... лъчезарна.
Усмивката ти!!!... Цялата съм в плен
на твоето Вълшебство! Вдъхновение
пораждаш всеки Божи път.
И как си мислиш, че ще легна!? В упование
стоя пред теб, улисана! Смехът ти
топъл, галещ! Някак си притихвам
покорна пред Величието ти аз.
С треперещи уста ще ти разкажа... тихо.
Че знам, за малко си дошла. ...