(посветено)
Ако ти си снежна виелица -
аз съм снежинките в нея.
Дъждът ли си пороен -
дъга съм, изгряла след тебе.
Трева съм в горска дъбрава,
а ти си еленът минаващ.
Зряла съм сладка смокиня,
а ти си сърцевината й.
Толкова е трудно
тебе от мен да откъснат.
А може би, може би
е направо абсурдно!
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados