От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено,
обречено и в локвите потънало!
Усещах се насилена, принудена...
Заливаше ме Тъмно!... Много тъмното!
Заплаках... И блатисто безразличие
душата ми повръщаше замаяна...
- Ще се удави, май, това момиче! -
прошепна със тревожност глас покаен. ...