13 nov 2010, 10:22

Нередактиран монолог 

  Poesía » Otra
796 1 33

Аз разголвах мечти и стремежи

и приемах това за красиво.

Не допусках, че може да реже

на мълвата ръждивата грива.

 

Пред очите ви смело подреждах

стъпалата на своята цялост.

Но се срутиха. Бе неизбежно.

Вие гледате с укор, без жалост.

 

Перфорирах безсрочната карта

на надеждата с профил младежки.

Бе разумно-безкръвен преврата,

който после отчетох за грешка.

 

Днес затварям ципа на сърцето.

В своя облак от страх ще се сгуша.

Не търсете следи там, където

неугаснал пожар още пуши.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??