Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево,
денят продължително пръска лъчи -
затоплящи, нежни, чертаещи пътища,
показващи кой в кои да върви.
Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Навръщане с твърде натежали крака,
тъгата остава...